На козата съм сестричка,
блея и паса тревичка
на полянка, сред горичка,
но не съм сърничка.

 

Че отглеждат ме в селцето
зарад вълната, млекцето.
Боцкам лошите с рогца!
И наричат ме... (овца)

На 24.01.2019 г. на гости при децата от детската градина дойдоха бабите от пенсионерския клуб, които върнаха малчуганите към миналото и атмосферата на стария български дом. Те ги запознаха с някои от основните женски домашни занаяти и с пътешествието на вълнената нишка от обикновените овчи влакънца и обработката на вълната до готовите изплетени дрешки. Децата бяха привлечени да пипнат и почувстват необходимите за целта уреди - хурка, вретено, чекрък и мотовилка. Наблюдавайки умелите движения на пръстите на баба Василка, които изпридаха нишки от къделята, малките любопитковци слушаха нейния разказ за магичната сила на вретеното, за това от какво дърво е трябвало да бъде направена хурката и на кои празници не се е предяло. С " Имало едно време...." започна разказа си сладкодумната  баба и за песента на чекръка, възпята в народните умотворения. Особено интересни за децата бяха гатанките и пословиците. Магията на традиционния селски дом и бит докосна успешно сърцата на всички, а накрая впечатлени от новите неща, които научиха малките сладури се повеселиха от сърце и с гостенките тропнаха хорце.